За личностното развитие е важно да се притежават умения за водене на преговори: може да се очаква много ефективно обучение, когато човек има база от основни комуникационни умения.
Умее да установява контакт, да слуша, да чува и да формулира мисли. Ако човек има проблеми с основните комуникационни умения, тогава можете да го научите на преговори колкото искате, но няма „на какво да разчитате“, защото новото умение е от по-висок порядък.
Да кажем, че човек е осъзнал, че иска личностно развитие. Как да подходим към тази задача?
Външният свят предлага някои решения, например модел на компетенциите на идеален мениджър или пример на успешен лидер. Могат ли да се използват като ръководство?
В бизнеса хората се стремят към лидерство, а лидерството може да се основава само на силните страни. Трябва да откриете в какво сте естествено силни и в какво можете да постигнете най-добри резултати. Например, невъзможно е да постигнеш успех в музиката, ако нямаш музикален слух. Когато няма предразположение, колкото и да се развивате, това няма да доведе до значителни резултати.
Същото важи и в бизнеса: една компания постига лидерство, като разчита на силните си страни. Струва си да подобрите слабите си страни, но само до степента, в която това не пречи на живота ви.
Човек не може да се промени въз основа на някакво външно изискване, например: „Искам да те видя като лидер – иди се научи да обичаш хората.“ Няма да работи, ако не е в човешката природа.
Изследвайки себе си, човек може да разбере как да постигне по-големи резултати. Това е начало на личностното развитие.
Интересът, един жив вътрешен интерес, може да бъде добър индикатор в каква посока да се развивате. Ако сте опитали нещо и е интересно, тогава определено трябва да продължите. Ако нямате интерес към нещо и трябва да се насилите да го направите, тогава може би не вие имате нужда от това, а някой друг. Този път може да позволи напредък, но няма да доведе до най-добри резултати или значими промени.
